Книжарница НИСИМ Регистрация  Избрани книги  Покупка  
  Начало » Каталог » Антикварни книги » Регистрация  |  Избрани книги  |  Покупка   
Категории
Антикварни книги (96)
Антропология (8)
Археология (8)
Афоризми (6)
Научно-популярна литература (31)
НОВИ КНИГИ (127)
Биографии и мемоари (102)
География (5)
Детска литература (26)
Етнология, фолклор (9)
Езиково обучение, речници (10)
Eзотерика (7)
Есеистика (13)
Естествени науки (5)
Записи на CD (2)
Здравна и медицинска литература (5)
Изкуство (11)
Изкуствознание (30)
Икономика-> (41)
История-> (164)
Кино (3)
Компютърна литература
Кулинарна литература (3)
Културология (8)
Лингвистика (4)
Литературознание (32)
Музика (1)
Образование
Периодични издания (18)
Пиеси (55)
Поезия (103)
Политология (46)
Психология-> (78)
Публицистика (21)
Пътешествия и пътеписи (20)
Религии и духовност-> (20)
Самоусъвършенстване (7)
Социология (27)
Справочници и енциклопедии (4)
Театрознание (8)
Философия-> (118)
Художествена проза-> (655)
Чуждоезична литература (19)
ДРУГИ (37)
Новини Напред
Рудолф Рокер - Национализъм и култура, том 2
Рудолф Рокер - Национализъм и култура, том 2
7,00 лв.
Бързо търсене
 
Използвайте ключови думи за да откриете книгата, която търсите.
Разширено търсене
Информация
Кои сме ние
Доставка
Защита на личните данни
Общи условия
Свържете се с нас
Често задавани въпроси
Данаил Крапчев - Изминат път: Избрани статии 16,00 лв.



От споменатия току що и описан тук сборник, издаден през 1992 г. от покойната вече Невена Крапчева “Изминат път”, следват четири текста на Данаил Крапчев.

Подбрах ги по внезапно внушение, защото ми направиха впечатление с необикновената си, сякаш провидческа сила. Всъщност, както в случая с публикуваните тук фейлетони на Алеко Константинов, тъкмо тази тяхна актуална валидност навява немного утешителни мисли у внимателния читател…

КНИЖОВНИЯТ ЕЗИК

Данаил Крапчев

Новото поколение – това поне, което не се е занимавало с историята на българския език – смята, че нашият сегашен литературен език, такъв какъвто се говори днес, е бил и пребил. Това не е вярно. Българският литературен език се движи и развива пред наши очи, без да го забележим, както и не забелязваме ежедневния растеж на децата. Че книжовният български език не е същия, който се е говорил преди Освобождението и след Освобождението, лесно е да се убедим, ако се прочете който и да е автор от онова време. Ако вземем, напр., Българската конституция, която е колективен труд ще видим, че е писана на един старинен език, какъвто малко се говори днес, макар че тя е писана само преди шестдесет години. Сега сме се отклонили от говоримия неотдавна език, дори от езика на патриарха на българската литература Иван Вазов.

Българският книжовен език претърпя най-напред едно руско влияние. То дойде чрез руската литература, така много четена след освобождението, и главно се донесе от българите, които дойдоха в свободното отечество от Бесарабия. Разбира се, всичко това беше едно обогатяване на българския литературен език, но факт е, че това оплодотворяване отдалечи българския книжовен език от доста местни наречия, които останаха вън от въздействието на руската литература.

Особени промени настъпиха, в българския литературен език след войните, главно подир Световната война. Съревнованието между източните говори на българското отечество и западните, което продължи десетки години, се разреши в полза на източните. След като Македония и Западните покрайнини попаднаха под чуждо владичество, равновесието между двата говора на двете езикови области се наруши и източното наречие се наложи като господствуващо.

Българският книжовен език, който преди сто години, макар и повърхностно да беше разпространен, бе единен от Дунава до Охрид. Той с течение на времето се видоизмени в границите на свободна България. Поробените части от българското отечество останаха да живеят със своите местни говори, с диалектите, които малко се менят, когато книжовният език вече се поотдалечи от по-стария, който беше по-общ.

Ето защо не може някои наречия, като македонските, които се разклоняват доста, или като трънското, или пък като ахчелебийското, да се смятат по-малко български от нашия книжовен език, който бързо се развива и мени. Софийският говор, напр. беше до преди тридесет години много по-близо до македонските говори, отколкото днес. Чрез училището, театъра и други културни институти се налага и в София, както по цяла България, източното наречие, с което малко си служеше дори Пейо Яворов. Пенчо Славейков вмъкна в литературния език повече източното наречие.

Затова няма какво да се смущават някои от западните говори. Особено учителите, които преподават в училищата на новоосвободена Македония и в Западните покрайнини, няма защо да смятат, че тия говори са по-малко български от другите.

(в. “Зора” – София, 19 юни 1941 г.)

Артикулът е добавен в нашия магазин на четвъртък, 23 октомври, 2014.
Мнения
Регистрация
E-mail адрес:


Парола:
(забравена парола)



Ако не сте регистриран клиент,
можете да се регистрирате тук
Избрани книги Напред
няма избрани
Информация за издателството
Други книги
Известия Напред
СъобщениеИзпращайте ми известия  Данаил Крапчев - Изминат път: Избрани статии
Изпрати съобщение на приятел
 
Изпрати съобщение на свой познат за тази книга.
Валути
Връзки
LitClub

Copyright © 2003 - 2007 Nissim Books
Книги за деца | Книги за деца | Книги за деца | Книги за деца | Книги за деца