Книжарница НИСИМ Регистрация  Избрани книги  Покупка  
  Начало » Каталог » Етнология, фолклор » Регистрация  |  Избрани книги  |  Покупка   
Категории
Антикварни книги (95)
Антропология (8)
Археология (8)
Афоризми (6)
Научно-популярна литература (31)
НОВИ КНИГИ (127)
Биографии и мемоари (102)
География (5)
Детска литература (26)
Етнология, фолклор (9)
Езиково обучение, речници (10)
Eзотерика (7)
Есеистика (13)
Естествени науки (5)
Записи на CD (2)
Здравна и медицинска литература (5)
Изкуство (11)
Изкуствознание (30)
Икономика-> (41)
История-> (164)
Кино (3)
Компютърна литература
Кулинарна литература (3)
Културология (8)
Лингвистика (4)
Литературознание (32)
Музика (1)
Образование
Периодични издания (18)
Пиеси (55)
Поезия (103)
Политология (46)
Психология-> (78)
Публицистика (21)
Пътешествия и пътеписи (20)
Религии и духовност-> (20)
Самоусъвършенстване (7)
Социология (27)
Справочници и енциклопедии (4)
Театрознание (8)
Философия-> (118)
Художествена проза-> (655)
Чуждоезична литература (19)
ДРУГИ (37)
Новини Напред
Проф. д-р Никола Шипковенски - Ятрогения или освобождаваща психотерапия
Проф. д-р Никола Шипковенски - Ятрогения или освобождаваща психотерапия
25,00 лв.
Бързо търсене
 
Използвайте ключови думи за да откриете книгата, която търсите.
Разширено търсене
Информация
Кои сме ние
Доставка
Защита на личните данни
Общи условия
Свържете се с нас
Често задавани въпроси
Съставител: Евгения Иванова - Помаците – версии за произход и съвременна идентичност 10,00 лв.



• Сборникът „Помаците: версии за произход и съвременна идентичност” обединява единадесет актуални интердисциплинарни анализа по силно дискусионната проблематика, свързана с произхода и идентичността на помаците. Той е продължение на конференция, проведена в гр. Смолян през 2012 г., като след анализите са публикувани и изказвания на участвали дискусията граждани. Без да целят изчерпателност или окончателно разрешаване на отдавна съществуващите научни дебати, специалисти от различни дисциплини - историци, антрополози, лингвисти и политолози, представят оригиналните резултати от своите теренни, социологически, лингвистични и исторически изследвания. С това несъмнено допринасят, както за по-нататъшното изследване на документални извори, така и за анализирането на съвременните тенденции, на обществени, политически и геополитически фактори за формиране на идентичности и на произтичащите от това проблеми, някои от които все още чакат формиране на адекватни държавни политики. Отвъд тясната проблематика около помаците трябва да се подчертае значението на подобен тип академични анализи, особено в контекста на засилване на тенденциите на радикализиране по осите на национализма и ксенофобията или опитите за разпалване на етническо напрежение на религиозна основа с политическа или електорална цел. Рискът е осъзнат, подобни резултати могат да се превърнат в благодатна почва за засилване на националистически актьори.

• Интересът по проблематиката за идентичността на помаците се аргументира с три основни причини: 1) липсата на консенсус в научните изследвания на помаците и тяхната идентичност; 2) политизираният характер на подобен тип изследвания, или както проф. Евгения Иванова отбелязва в предговора „периодическите скандали около произхода и идентичността на помаците (...) възбуждат непрекъснати страхове – било от настъпление на ислямизъм, към който тази група се счита иманентно податлива (именно – поради „колебливата“ си идентичност), било то от нови „възродителни“ процеси, и 3) не на последно място – забелязващите се тенденции за изтъкване на собствено етническо самосъзнание у тази все по-капсулирана и маргинализирана група. Тук може да се открои „все по-нарастващият стремеж към тяхното институционализиране“ – опити са създаване на помашки партии или асоциации и сдружения“. (стр. 9)

• Анализите в сборника са структурирани в две части – едната, посветена на идентичностите, а другата – на документалните източници. Втората част обхваща историческите анализи на Бернар Лори на летописа на Методий Драгинов; на Сергей Вучков за „произведената интелигенция“ в Западните Родопи през 40-те и 50-те години на XX в., на Михаил Груев за националистическата политика на БКП спрямо мюсюлманите през 50-те и 60-те години на XX век, както и студията на Михаил Иванов за „невидимите“ за статистиката и националните преброявания помаци.

Идентичности(те) – флуидни и многопластови

•Анализите на идентичностите на помаците в сборника влизат в динамичен диалог, взаимно се допълват, понякога контрастират, но в крайна сметка се сближават около тезата за нефиксираната, „флуидна“ и в еволюция идентичност/ идентичности на помаците в България, в Турция и на Балканите. В резултат, те обогатяват изследванията на историческа идентичност, на „възраждаща“ се идентичност или на конструирането и „внасянето“ на идентичности и техните „употреби“ в регионален, национален и политически план.

• Статията на Евгения Иванова изследва различните сегменти в групата на помаците в България. Въз основа на солиден емпиричен материал, тя откроява три основни групи: помаците, които се самоопределят като българи; тези, които се самоопределят като българи-мюсюлмани и помаците, които се самоопределят като турци. Сред различните причини за тези различия могат да се посочат страхът от социална маргинализация или от нов „възродителен” процес. Ирена Бокова интерпретира образите „българи мюсюлмани/ мохамедани/ помаци“, както и колективната идентичност, която може да бъде инструментализирана. Определената и самоопределената етническа класификация зависят не само от различните поколения, но и от контекста на дискусията. Тя също припомня, че названието „помаци“ не се възприема еднозначно във всеки регион, както и че „научното говорене и научните издания също оказват влияние върху представите на общностите за историческия опит“, давайки по този начин основа за „описание на собствения опит“ на дадена общност.

• В своето изследване на помаците в Турция Георги Зеленгора сочи, че те не могат да бъдат определени като „завършена хомогенна общност“, а са „механичен сбор от множество малки общности“ (стр. 62), които влагат различно съдържание в етнонима „помак“. Едни групи се наричат помаци, за да се разграничат от турците, други, за да покажат близостта си с българите, трети отхвърлят всякаква близост с българите. Общото, което ги свързва е „помашкият произход“.

• Ахмед Гюншен дава приоритет на тезата за „балканската общност и турската идентичност“ на помаците на Балканите, придържайки се към аргумента на самоопределянето по етнически и религиозен признак: „хората от тази общност, включвана в състава на различни народи и националности и назовавана помашка/ торбешка/ горанска се самоопределят като турци (…) мюсюлмани“. (стр. 57). Елена Каневска-Николова изследва „помашкия език“ и ролята му на фактор за идентификация. Анализът на Анастасия Пашова и Петър Воденичаров: „Искаме да сме равни, не еднакви“ се фокусира върху младите образовани мюсюлмани от Западните Родопи, като в заключение внася и подчертава аспекта на споделената наднационална европейска идентичност: „повечето студенти възприемат Европа като либерална общност – гарант срещу бъдещи асимилации и път към по-добър живот“ (стр. 82).

• Анализът на Соня Хинкова е сред малкото научни анализи на български изследователи, който ясно формулира проблема за чуждите съвременни влияния върху ориентиране на идентичността на мюсюлманите в дадена посока. С това тя отваря полето за изследвания на тези процеси, отдавна обект на изследвания в Западна Европа, и в България. Поставя се актуалният въпрос за идващите от Близкия и Средния Изток или от емигрантските общности в Западна Европа, различни, понякога по-фундаменталистки религиозни практики, като тези, идващи от обучението в Саудитска Арабия.

• В заключение, в опит за синтез, нека цитираме д-р Хасан Хаджиев от Мадан, който се самоопределя като „българин-мюсюлманин“, като гражданин на съвременна европейска държава, който от първо лице обобщава основните тези, изложени в анализите, като всъщност повтаря и потвърждава анализи на редица специалисти и извън този сборник за необходимостта от активна държавна политика в сфери, имащи пряка връзка със съвременните мюсюлмани в България:

• „Възмутителен е фактът, че държавата не е отделила нито лев за ислямски университет или за средните ислямски училища. Ненормално е те да бъдат финансирани от чужди страни и по неясен начин (…) Не приветствам усилията на организации в България, Турция или в други страни, които крещят насреща – „Ти си българин, ти си помашки турчин“ (…) защото това е преди всичко въпрос на гражданско самоопределение (…) Единствено реалното и истинско отношение към представителите на малцинството днес е да се подпомогне образованието и участието в институциите и властта на негови представители, а това не може да стане без участие на държавата.“ (стр. 192-193).

• Д-р Петя Георгиева е преподавател в департамент Политически науки, НБУ.

Артикулът е добавен в нашия магазин на сряда, 12 ноември, 2014.
Мнения
Регистрация
E-mail адрес:


Парола:
(забравена парола)



Ако не сте регистриран клиент,
можете да се регистрирате тук
Избрани книги Напред
няма избрани
Информация за издателството
Други книги
Известия Напред
СъобщениеИзпращайте ми известия  Съставител: Евгения Иванова - Помаците – версии за произход и съвременна идентичност
Изпрати съобщение на приятел
 
Изпрати съобщение на свой познат за тази книга.
Валути
Връзки
LitClub

Copyright © 2003 - 2007 Nissim Books
Книги за деца | Книги за деца | Книги за деца | Книги за деца | Книги за деца