"Материя и памет" е проект за един радикално нов дуализъм. В него Бергсон е еднакво критичен към всички заварени направления на философската традиция - материализъм, идеализъм, концептуализъм и пр., които според него противопоставят умозрителни конструкции, отиващи в посока, обратна на тази на конкретния опит. Докато бергсоновата метафизика черпи началния си тласък от реално изживяното време, от траенето на живота и интуицията на интегралния опит. Тя разкрива една безкрайно динамична картина на съзнанието, конституирано от основополагащия принцип на primum vivere чрез намесата на паметта в монотонния ход на материята.