В историята на модерния бизнес много компании и лидери са се срутвали до границата на изчезването. Благодарение на героичните усилия на мениджърските екипи някои от тези компании успяват да възкръснат и да продължат съществуването си в сянката на миналата слава. Но има само една компания, която е била на върха, срутила се е до ръба на колапса, след което, въпреки очакванията на всички, отново диктува дневния ред в индустрията. Тази компания е IBM.

        1990-та е годината, в която IBM бележи най-голямата си печалба за всички времена. Към 1993 година компютърната индустрия се е променила толкова рязко, че компанията е на път да загуби 16 милиарда долара и е в списъка на застрашените от изчезване – поради достигането до размери, които я задушават, поради културата й на изолация, както и поради навлизането в ерата на персоналните компютри.

        “Кой казва, че слоновете не могат да танцуват?” разказва историята на конкурентната и културната трансформация на IBM. Герстнер предлага подробно описание на постъпването си в компанията и на своята кампания за възстановяването на лидерството и намирането на нов смисъл и цел в работата. В този процес Герстнер дефинира стратегията на компютърния гигант и променя закостенялата култура, породена от собствения успех на компанията.

        Първокласна история за невероятно преобразяване, уникален реален пример за управление по време на криза и задълбочено отразяване на компютърната индустрия и принципите на лидерството.