Книжарница НИСИМ Регистрация  Избрани книги  Покупка  
  Начало » Каталог » Поезия » Регистрация  |  Избрани книги  |  Покупка   
Категории
Антикварни книги (95)
Антропология (8)
Археология (8)
Афоризми (6)
Научно-популярна литература (31)
НОВИ КНИГИ (127)
Биографии и мемоари (102)
География (5)
Детска литература (26)
Етнология, фолклор (9)
Езиково обучение, речници (10)
Eзотерика (7)
Есеистика (13)
Естествени науки (5)
Записи на CD (2)
Здравна и медицинска литература (5)
Изкуство (11)
Изкуствознание (30)
Икономика-> (41)
История-> (164)
Кино (3)
Компютърна литература
Кулинарна литература (3)
Културология (8)
Лингвистика (4)
Литературознание (32)
Музика (1)
Образование
Периодични издания (18)
Пиеси (55)
Поезия (103)
Политология (46)
Психология-> (78)
Публицистика (21)
Пътешествия и пътеписи (20)
Религии и духовност-> (20)
Самоусъвършенстване (7)
Социология (27)
Справочници и енциклопедии (4)
Театрознание (8)
Философия-> (118)
Художествена проза-> (655)
Чуждоезична литература (19)
ДРУГИ (37)
Новини Напред
Карл Сейгън; Ан Друян - Комета
Карл Сейгън; Ан Друян - Комета
27,00 лв.
Бързо търсене
 
Използвайте ключови думи за да откриете книгата, която търсите.
Разширено търсене
Информация
Кои сме ние
Доставка
Защита на личните данни
Общи условия
Свържете се с нас
Често задавани въпроси
Валери Петров - Песнички, събрани от сцени и екрани 12,00 лв.



• Валери! Свикнал съм да му казвам така от самото начало на запознанството ни. А то беше няколко години преди да го видя. Беше 1957-а година.
Аз, момчето от провинцията, изведнъж попаднах във водовъртежа на университета. Григор Ленков – моят най-добър приятел тогава – един ден донесе десетина листа, напечатани на пишеща машина. Доста измачкани от четене. Апокрифна литература, така да се каже. Любовна поема! От Валери Петров! Писана преди 9 септември 1944 година.
Преписах я веднага в три екземпляра на индиго. Леле, какво четене падна. Знаех я наизуст!
Тази поема обърна представата ми за любовна поезия. Зашемети ме не само с виртуозността на стиха и с блестящото римуване. За пръв път разбрах, че от делничните, обикновените, незначителните неща може да се прави поезия. Разбрах значението на детайла, на нюансите. И особено на иронията и самоиронията.
Минаха години. Седем-осем вероятно. Така и не го видях нито веднъж и не се запознах с него.
Беше 1964 година. Аз – вече автор на две книги – живеех в Бургас и бях драматург на театъра. Поканиха ме на първата национална конференция на младите автори в София. Нищо не помня от нея, само, че се запознах с Валери. Като до ден-днешен се сещам как стана това.
В програмата на конференцията имаше „мероприятие“ – среща с известен писател. Но не в Съюза на писателите, а в дома му. Не помня колко писатели бяха разтворили гостоприемно вратите на домовете си и кои бяха те. Имахме право на избор. И аз, разбира се, без колебание се спрях на Валери Петров. Като в сън ми беше тогава къщата му, дворчето на улица „Елин Пелин“. И кабинетът на Валери. Много пъти съм ходил после там, но първото впечатление беше поразяващо. Истински кабинет на истински поет! Със старо голямо бюро, с рафтове, пълни с книги. Обвеян от мистика. Патиниран от времето. И възпятата брезичка – надничаща през прозорчето.
След като ние, младите поети, надникнахме благоговейно в кабинета, бяхме поканени от любезния домакин в хола. От него помня само килима – дебел и персийски. И някакви дивани може би, защото бяхме насядали в кръг. Валери беше безкрайно естествен и все пак запазваше една особена дистанция, каквато впрочем винаги ми е правила впечатление.
Всеки от нас трябваше да прочете по нещо, за запознанство. Аз избрах две стихотворения, които бях сигурен, че ще му харесат, защото бяха близки до неговия стил. „В пощенската кутия имаше едно писмо“ и „Не, въобще за тебе никак не ми е мъчно“.
Никаква рецензия. Изслуша ни възпитано, разпита ни кой откъде е и с какво се занимава. Знаеше за мене, това ужасно ме поласка. Каза, че е чел „Всичко ще изпитаме“ и „Едно дете говори с баща си“. Нищо повече.
А след това почнах редовно да му ходя на гости. И досега не съм сигурен дали не му е било досадно. Но мисля, че не чак толкова, защото тъкмо го бяха уволнили от работа и изключили от партията. Той яростно се беше захванал да превежда Шекспир. Смея да кажа, че именно тогава станахме приятели.
А веднъж написах една песничка и му я посветих. Това беше преди тридесет и пет години, когато Валери тъкмо беше станал дядо и беше започнал да пише старчески стихотворения. Кой да предположи тогава, че поантата на тази песничка ще се окаже пророческа.
Чета поезията на Валери и ми става понякога тъжно. Какво богатство на рими, на образи, каква звучност, как българският език засиява в неговите стихотворения с целия си блясък. И как всичко това е непреводимо на всеки друг език.
Сега Валери го няма. Отиде си тихо и ненатрапчиво, така както беше живял. Някак не мога да приема смъртта му. Бях свикнал с мисълта, че това няма да му се случи.
Прииска ми се да направя нещо в негова памет и реших да покажа отново на бял свят нещо уникално, което преди повече от тридесет години публикувах в бургаския алманах „Море“. По моя настойчива молба той събра след дълги колебания и съмнения своите стихотворения (песни), които беше писал за театъра и киното.
Сега, след толкова години, тези песни звучат съвсем съвременно и не просто споменно, а с цялата си игривост и звучност въздействат по един неповторим начин на сетивата ни. И не само на нас – съвременниците. А и на нашите деца и внуци.
Защото Валери Петров е вечен!

Артикулът е добавен в нашия магазин на петък, 30 януари, 2015.
Мнения
Регистрация
E-mail адрес:


Парола:
(забравена парола)



Ако не сте регистриран клиент,
можете да се регистрирате тук
Избрани книги Напред
няма избрани
Информация за издателството
Други книги
Известия Напред
СъобщениеИзпращайте ми известия  Валери Петров - Песнички, събрани от сцени и екрани
Изпрати съобщение на приятел
 
Изпрати съобщение на свой познат за тази книга.
Валути
Връзки
LitClub

Copyright © 2003 - 2007 Nissim Books
Книги за деца | Книги за деца | Книги за деца | Книги за деца | Книги за деца